Селскостопанската академия е организация за научни изследвания, за приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранителната промишленост. Доктор Красимир Колев е специалист по преживни животни и докторант в Селскостопанска академия.
Д-р Колев, кой е най-важният икономически показател в месодайното говедовъдство, от който зависи рентабилността и устойчивото развитие на една месодайна ферма?
Безспорно, категорично отговарям на въпроса Ви, че най-важният фактор за развитието и оцеляването на една месодайна ферма, особено при съвременните условия на липса на устойчива цена при изкупуването на месо, е репродукцията. В частност това е броят на телетата, които получаваме от една крава за целия й живот. Каква е целта ни? Мишената, в която трябва да се цели всеки фермер е едно теле от всяка месодайна крава за 365 дни/1 година/. Колкото сме по близко до тази цел, толкова повече телета ще получаваме от всяко едно разплодно животно във фермата през индивидуалния му живот, следователно ще имаме повече произведени приплоди за определен период от време и оттук по-голяма печалба. За да се изпълни това правило е нужно всяка една крава да бъде заплодена до 80-90 ден след раждането! Нека всеки един производител в България да си зададе въпроса, дали той отговаря на тези показатели и ако не, какво може да направи и промени, за да се доближи до тях, а впоследствие дори да влезе в стандарта, осигурявайки по този начин по-добро управление на фермата и по-голяма печалба. Или с други думи казано:
Дори и най-лошото теле, което някога сме продавали струва много повече от неполучено такова!
Запомнете, че финансово ефективна е кравата, която е бременна до 90 дни след отелването. Колкото повече такива крави, толкова по-голяма печалба и обратно!
Д-р Колев, има ли и други фактори, от които зависи икономическата рентабилност и печалба на една месодайна ферма?
Друг мощен фактор за рентабилността и развитието на месодайната ферма и използването на изкуственото осеменяване и синхронизацията на еструса, а забележете това са неща ”табу” за месодайните ферми в България. На пръсти се броят фермите в България, които използват тези иновативни, но ефективни методи за генетична селекция – едновременно и навременно заплождане.
Синхронизацията на еструса е предизвикване на овулация и еструс /разгоненост/ по едно и също време при група животни 5,10-20 и повече, с хормони и последващо изкуствено осеменяване, без нужда от откриване на разгоненост в удобен за нас ден и час. Синхронизацията се прилага главно при изкуствено осеменяване.
Чрез изкуствено осеменяване и синхронизацията може да постигнем:
1. Бърз генетичен прогрес на стадото без да закупуваме бици и разплодни животни от чужбина /т.е. производство на собствени висококачествени юници и мъжки телета за разплод или за угояване, според моментните ни нужди/.
2. Юниците заплодени изкуствено имат по-леки раждания в сравнение с тези покрити от бици.
3. Шансът да използваме топ-бици е само чрез изкуствено осеменяване. Приплодите получени от тях очевидно са с по-добри продуктивни показатели и прираст в сравнение с техните връстници при едни и същи условия /по-високо живо тегло при отбиване/.
4.Преодоляваме след родилното блокиране на разгонеността от бозаещото теле. Това е мениджърски инструмент за навременно заплождане. Само да припомним, че при около 80% от кравите с бозаещо теле разгонеността се блокира поради връзката майка – теле, ефективен начин да излезем от тази ситуация е чрез синхронизация с ПРИД-Делта, например.
5. Използване на висококачествена сперма с висока заплодяемост: така се преодоляват рисковете от безплодие и ниска заплодяемост от биковете. Общоизвестно е, че 5% от биците са напълно безплодни и 15-20 % от тях са с намалена оплодителна способност ,т.е. бикът не е в 100 % от случаите абсолютно сигурен инструмент за заплождане, това винаги го имайте предвид.
6. Запазване на разплодния бик в стадото за по-дълго време, като се избягва близкородствено кръстосване /намаляват рисковете разплоден бик да заплоди собствено потомство/.
Всички животни ли препоръчвате да бъдат синхронизирани и осеменени изкуствено?
За да не бъда криво разбран, нека да направим някои уточнения. Необходимо е да се знае, че за да върви едно стадо напред трябва да осигурим поне 20% от приплодите да са от изкуствено осеменяване. Стадото е предприятие. Искате ли висококачествени продукти /телета/ осеменявайте изкуствено. За сравнение процента на изкуствено осеменените месодайни крави в Белгия е 60%, в Италия между 10 и 35 % . У нас обаче този процент е драстично нисък може би под 0,5 % – сами можете да сравните и да си направите изводите. Най-добре е в едно стадо да разчитаме на комбинацията от бик–разплодник и синхронизирано заплождане на определени от нас разплодни животни. Това е идеалната комбинация. Фермите, които държат да вървят напред е за препоръчване да действат по този начин.
Д-р Колев, винаги ли трябва да комбинираме синхронизация на разгонването с хормони и изкуствено осеменяване?
Идеята на синхронизацията е да имаме група от животни например 20 или 30 броя, годни за осеменяване в удобен за нас ден и час. Така, че отговорът на въпроса ми е ДА. При синхронизацията не е нужно да се наблюдават животните за разгоненост – осеменяват се ”на сляпо”. Например, ако днес е понеделник и ние започваме синхронизацията на 30 месодайни крави и поставяме вагиналната „спирала” ПРИД около 9 часа сутрин, то следващия понеделник при тези 30 крави премахваме ПРИД устройството, също около 9 часа сутрин. А кога ще ги осеменим? Ами много лесно на около 72-ри час от изваждането на ПРИД. Тоест при нашите 30 крави това ще стане в четвъртък около 9 часа сутринта. Естествено така можем да синхронизираме и да осеменим 5 или 7, или колкото решим животни. За предпочитане е да се правят по-големи групи, а не по малки от 10 броя. При юниците синхронизационната схема е малко по-неудобна и различна отколкото тази при кравите. Единственото неудобно нещо е, че животните трябва да се улавят едно по едно в специален станок, за да се осеменят. Или накратко казано: за да синхронизираме и осеменим една група животни, те трябва да се фиксират три пъти – при поставяне на ПРИД-Делта, при Изваждане на ПРИД-Делта и при осеменяване. Не е толкова сложно, но все пак развитието на бизнеса ни изисква някакви жертви. Нали? Също така, трябва да се има предвид , че при изваждането и поставянето на ПРИД–Делта, а също и при осеменяването, се инжектират и други хормони (като Оварелин , Ензапрост и СЖК).
Работейки по този начин ние можем да планираме осеменяването на крави в критично важните 90 дни след раждането и да повишим ефективността на фермата.
Моля, кажете какъв процент на заплодяемост да очакват фермерите използвайки комбинацията между синхронизация на еструса с ПРИД –Делта и изкуствено осеменяване?
Принципно процента на заплодяемост може да варира в голям диапазон. Това зависи от много фактори, но фермерите трябва да са доволни, ако получат осреднен процент заплодяемост около 50-55%. Имали сме случаи при едни групи сме получавали 29%, а при други до 90% заплодяемост. Изключително влияние върху процента бременни животни има стриктното спазване на техниката на осеменяване от опитен и съвестен осеменител. Не по-малко значение има и техниката и съвестността при размразяване на семенния материал. Температурата и продължителността на размразяване трябва стриктно да се контролират. Най-добре да се използват предназначените за размразяване на пайети, така донякъде се елиминира човешкия фактор.
Препоръчва се да не се размразяват повече от две паети наведнъж. Според моите наблюдения, за максимална ефективност, най-добре е всяка пайета да се размразява индивидуално. Отново искам да посоча, като показателен пример от практика във ферма в северозападна България, при синхронизация с ПРИД-Делта на една голяма група от животни се получи средна заплодяемост от 52 %, но забележете, за подчертаване със сексирана сперма. Моята оценка в този случай е повече от отлична.
Д-р Колев има ли и други важни фактори, от които зависи репродуктивния просперитет на една ферма?
Накрая, но в никакъв случай не и на последно място е фермера. Преди всичко друго, той трябва да акцентира на правилното и балансирано хранене. Какво имам предвид – дажбата на животните трябва да е достатъчна по количество и качество и да е балансирана по отношение на енергия, протеини, минерали и витамини.
Най-добра оценка за ефекта на дажбата върху животните се прави при оглед на животните.
Това се нарича Телесна Оценка. (Body Condition Score – BCS). Системата за оценка на телесната кондиция е от 1 до 9 и позволява на фермерите и ветеринарните лекари да оценяват хранителния и здравословен статус на кравите. Искам да подчертая, че при месодайните крави ключов елемент определящ първото разгонване след раждане е телесна оценка /степен на охраненост/. Прието е да се оценява с точкова система. При месодайните крави тази точкова система е от 1 до 9. Крави, които се отелват в добро телесно състояние /телесна оценка между 5 и 6 – едва да се забелязва последното ребро при оглед на животното/, се разгонват в голям процент около 30-40 ден след раждане. За сравнение, при крави в лошо телесно състояние /с телесна оценка под 5 първата разгоненост е едва около 70-100 дни след раждане, когато на практика те вече трябва да са бременни. Сами виждате, колко големи може да бъдат загубите при неправилно хранене. Ето описание на всяка оценка в тази система.
Към кого да се обръщат фермерите, когато искат да използват синхронизационните методи за изкуствено осеменяване и по конкретно за точните схеми при месодайни животни?
Съвета ми е да се обръщат на първо място към техния обслужващ ветеринарен лекар, с който имат подписан договор и на когото имат доверие.
Ако някой реши да попита лично мен, на никого не бих отказал съвет или консултация.
И накрая като апел към фермерите искам да кажа, че хормоналните продукти не са заместител на правилното хранене и отглеждане, а помощ в ръцете на ветеринарния лекар и фермера за ефективно управление на заплодяемостта!
За консултации с автора телефон: 0884541787
