Целта на ембрионалния трансфер е мултипликация на топгенетика
Трансферът на ембриони в животновъдството и по-специално в месодайното говедовъдство е сравнително нова технология у нас, позната на малцина фермери. За целта от mesodaini.com разговаряме с двама говедовъди, които са сред пионерите, въвели тази технология и те са: Момчил Михайлов и Георги Диков.
Какви условия са нужни за прилагане на ембрионален трансфер?
По думите на Георги Диков, единственото и най-важно условие е, българските животновъди да се научат първо правилно да отглеждат животните си и след това да преминат към технологията на ембрионалния трансфер.
„Когато реших да приложа ембрионалния трансфер в стопанството си, трудностите бяха във всички етапи на този процес най-вече защото нямахме информация. Четяхме как се прави от различни източници и се опитвахме да приложим метода на практика“, казва фермерът.
За това, че прилагането на метода в момента у нас е по-скоро плод на усилията, страстта и ентусиазма на малцина потвърждава и Момчил Михайлов, според когото в момента ембрионалният трансфер се прилага в 6-7 говедовъдни стопанства в страната.
От скоро фермери като тях двамата разчитат и на консултантска помощ от експерти, дошли от САЩ и Канада, където прилагането на тази технология е на изключително високо ниво. У нас дори и да има специалисти-ембриолози според Георги Диков, те не са добре практически подготвени да прилагат технологията. Самият той работи с български ветеринарен лекар, като се надява в близко бъдеще той да се развие в тази насока.
„Това е професия, която е с международен престиж, след като има световно признати експерти-ембриолози от САЩ и Канада, които са готови да обикалят цял свят, да обучават фермерите и да им показват как правилно се извършва трансфера на ембриони. Важното е да има деца, които да бъдат запалени, да им се създадат нужните възможности за да получат необходимото образование“, споделя Диков и дава пример с децата на лекари или инженери, които следвайки примера на родителите си, поемат по техния път.
„Ембриолози има много, ембриони има също. Генетиката на „Ангъс“ има поне три поднаправления. Има различни развъдчици, има по-ниски или по-високи животни. Варианти има много. Има животни които растат по-бързо, но това е за сметка на фертилността, или такива които са по-ниски, но по-фертилни. Най-важното обаче за успешен ембрионален трансфер е качеството и подготовката на реципиентите, които да са в добра кондиция, да са обезпаразитени и да имат достъп до минерали, да има нужните съоражения, иначе няма смисъл от прилагане на ембриотрансфер“ споделя и Момчил Михайлов.
Какво трябва да знаят фермерите преди да приложат ембрионалния трансфер?
„Най-важното когато става дума за кравите са реципиентите или така наречените сурогатни майки. Тяхното качество и подготовката им. По отношение на качеството са предпочитани крави на възраст между 3 и 8 години , да са раждали поне два пъти. Ако са по-възрастни животните трябва да са фертилни с доказани майчински качества и доказан млеконадой за да могат тези скъпи телета да растат и да развият потенциала си“, споделя Момчил Михайлов.
Според него при поставяне на ембрион в сурогатни крави е добре да са изминали най-малко 60 дни от последното им раждане и животните да са с повишаващи се нива на хранене.
„Ембрионите се добиват от най-добрите крави, в които са комбинирани различни доказани качества, майчинство, растеж на телетата и фенотип“, казва той.
Европейските регулации и прилагането на американска генетика
САЩ, Австралия и Канада по думите му са водещи в прилагането на висококачествена генетика в месодайното говедовъдство, но създадените на ниво Европейски съюз регулации, правят невъзможно внасянето на ембриони от тези страни или ако се внася семенна течност от бици от тези страни е нужно да се спазват определени строги правила свързани с тяхната ваксинация като се приложи и задължителен период на карантина.
„Никоя комбинация от майка и баща не е гаранция, че ще излезе добър бик. Дали даден бик е добър и притежава нужните качества се вижда след петата или шестата година“, казва Михайлов.
По думите му Европа все още не може да отговори на Америка или Аржентина като ниво на предлаганата генетика и генетичен материал. Причина за това е по-голямата популация от говеда в страни като Канада, САЩ и Аржентина където месодайното говедовъдство е превърнато в истинска индустрия в сравнение със страните от Европа.
У нас към момента по думите на Михайлов, не се осъществява никакъв контрол по процеса на трансфер на ембриони, още повече, че прилагането му е в съвсем начален етап и се прави чисто от ентусиазъм.
Вкарването на чувствително по-висок клас генетика според него обаче ще доведе до увеличаване на броя на продуктивните животни с по-добър фенотип, с повече месо, тъй като по-голяма част от животните у нас например нямат добре развити бутове, а там има доста месо, и като цяло трупът на животните ще е с по-добри качества, с по-добър кланичен рандеман и качество на търсените късове, най-вече рибицата както и мраморирането.
Какви инвестиции са нужни?
Добър ембрион от качествени родители с висока генетика например от породата Абердин Ангъс, според него струва към 1000-1500 лева. Подготовката на кравите, които са избрани да бъдат включени в процеса на ембрионален трансфер е около 100-200 лева на животно и още толкова е поставянето на самите ембриони.
„До сега сме ползвали консултантските услуги на канадски експерт, защото у нас няма добре подготвени практически специалисти“, казва фермерът. Разчита на неговата помощ за трета поредна година.
Каква добавена стойност носи прилагането на ембрионалния трансфер?
Различните фермери според Георги Диков могат да са си поставили постигането на различни цели с прилагането на ембрионалния трансфер. Някои могат да търсят подобряване на майчините качествата на животните, други да търсят подобряване трупни качества като рандемана.
Месодайното говедовъдство у нас според Момчил Михайлов, обаче към момента се развива основно с цел усвояване на субсидии, и затова, фермерите решили да вложат средства, енергия и сили за да подобрят качествата на отглежданите от тях животни не са много. С месодайно говедовъдство в повечето случаи у нас се занимават хора, които „гледат обратното на добрата генетика“, отглеждайки смесени стада от животни, които нямат нищо общо с високопродуктивните стада.
Кога е най-подходящо да се прави ембрионален трансфер?
За провеждането на самата процедура според Момчил Михайлов, най-важното е да се избягват дни с много високи или много ниски температури. Най-важното според него като условие е да се спазва правилото, кравите да са с повишаващи се нива на хранене. Противопоказно за животните е да са на открито и да са изложени на високи температури.
„Успехът на един ембриотрансфер е комбинация от много фактори, и който иска да го прави за първи път е добре да се консултира“, препоръчва той.
Световния стандарт на успеваемост при ембрионалния трансфер е между 50 и 70% или от два ембриона да излезе едно теле.
Защо Америка е на друга планета по отношение на топ генетиката?
За това, колко голяма е пропастта в развитието на висока генетика по-специално в направлението на месодайното говедовъдство у нас и останалия свят и най-вече САЩ, потвърждава и Момчил Михайлов. „Там трансфера на ембриони е като да си извикате ветеринарния лекар да ви ваксинира домашния любимец. Могат да дойдат да вземат ембриони от най-добрите ви крави и да ги поставят, а може и да си закарате животното в специализирана станция за вземане на ембриони“, споделя Михайлов. Самият той има три крави в подобни щатски центрове.
„В Америка ембриони се вземат от доказани животни. Ако имате например ферма с 500 крави от породата „Ангъс“ , ембриони се взимат от 5-6 от тях да речем на възраст от 7 или 8 години“, дава за пример фермерът. Там си има синове и дъщери на легенди например сред червения „Ангъс“, които са резултат от ембриотрансфер, които се ползват, защото целта по думите му трансфера на ембриони е да се мултиплицира топ генетика.
И въпреки това според него няма гаранция, че трансфера на ембриони може да даде добър резултат, защото всичко зависи от това , как ще се адаптира новороденото теле. „Ако си купил три ембриона и ти се роди едно теле, няма никаква гаранция, че това теле ще е топ“, добавя той. За да се вадят някакви статистически изводи според него е нужна по-голяма популация.
Несъвършенствата на ВЕТИС и високата генетика
За разлика от страни като Чехия, където е възможно да се запише педигрето на животните с информацията за майката и бащата, у нас използваната система ВЕТИС позволява според Михайлов единствено записването под някакъв номер само на майката на теле, родено от ембриотрансфер.
„В тази посока определено има какво да се работи още, но за мен по-важното е у нас да се работи по внасянето на качествена генетика и съкращаването на големите разлики в качеството на стадата с водещите страни в месодайното говедовъдство“, подчертава в заключение фермерът.
