Ирлански учени предлагат стратегии за фермерите за намаляване на карбоновите емисии чрез подобрение в генетика, хранене и здравния статут на говедата.
Общите политики на ЕС срещу климатичните промени и заложените стратегии за намаляване на въглеродните емисии в селското стопанство изправиха българските фермери пред големи предизвикателства. Един от основните източници на емисии в земеделието е ентеричната ферментация от храносмилателния процес в преживните животни, където се освобождава метанов газ.
Една от многото мерки за намаляване на вредните емисии е намаляването на средната кланична възраст на говедата. В момента средната възраст за клане в Ирландия е 26 месеца, а в България около 30 месеца.
Научни доклади сочат, че за намаление с 1 месец в общата средна възраст за клане в Ирландия е еквивалентно на емисиите от приблизително 100 000 крави.
В тази статия ще обсъдим три основни области, върху които фермерите могат да се съсредоточат, за да подобрят ефективността на своите говедовъдни стопанства, без да увеличават производствените разходи или да намаляват средното кланнично трупно тегло.
Генетика
Генетиката винаги е играла ключова роля в помощта на фермерите да избират крави и бикове, които произвеждат по-рентабилни и ефективни животни. Редно е развъдните асоциации да водят индекси за развъждане, за да помогнат на фермерите да произвеждат генетично по-добри и по-печеливши говеда, отговарящи на пазарните изисквания. Традиционно, развъдчиците са избирали за развъждане животни, предназначени за клане с високи темпове на растеж и високо трупно тегло. Наскорошната ревизия на индексите за развъждане на месо в Ирландия вече включва „Възраст за финиширане“ като нова черта.
Това ще помогне на отглеждащите животновъди да развъждат говеда за месо, които ще бъдат клани на по-млада възраст и по-ефикасни, без да се правят компромиси с характеристиките на трупа. Изследванията в Teagasc Grange показват, че млечността на кравата майка е основният фактор за теглото на отбиването на телето и това предимство по тегло остава при телето до самото клане в сравнение с телетата с по-ниско тегло на отбиване. Следователно, фермерите трябва да се стремят да развъждат крави с добра млечност или да изпозлват бикове с добри млечни индекси, за да поддържат или подобрят млечността на техните приплоди.
Хранене
Храненето е важно за поддържане на добър здравен статут на говедата, което води до по-висока продуктивност и темпове на растеж. Храненето започва от началото на живота на животното, от първото му хранене с коластра през целия път до тяхната завършваща диета за клане. Трябва да се полагат всички усилия, за да се гарантира, че на говедата се предлагат най-добрите фуражи. Завършващият период на говедата (т.н. финиширане) е много важен и диетите трябва да бъдат правилно балансирани за фибри, протеини, минерали и витамини и да бъдат с високо енергийно съдържание.
Здравен статут
Здравният статут на стадото и ефективността му зависят от минимизирането на излагане на животните на болести и максимизирането на тяхната защита срещу болести. Фермерите трябва да се съсредоточат върху превенцията, за да ограничат необходимостта от последваща намеса, особено с управлението на болести, свързани с храносмилателната и респираторната система (например диария и пневмония). За новороденото теле това започва с добра хигиена, добра постеля със слама, чист въздух без течения. Коластрата е изключително важна за развитието на имунната система на телето, така че е критично телето да получи достатъчно количество коластра веднага след раждането.
Най-честата причина за тежка диария при телетата е свързана с ротавирусна инфекция. Годишната ваксинация на кравата преди телене с комбинирана ваксина срещу ротавирус, коронавирус и E.coli (K99 и F41) е ефективен начин за намаляване на риска от вирусна инфекция.
Причините за пневмония при говедата са могат да бъдат различни. Основните фактори свързани с податливостта към пневмония могат да бъдат стрес, недостатъчна вентилация, течения, колебания в температурите, лошо хранене и съпътстващи заболявания. Пневмонията може да се случи както при млади, така и при по-стари говеда, и ваксинацията срещу IBR, RSV & PI-3 ще осигури широка защита срещу респираторни вируси. Въпреки това, ваксинацията сама по себе си не компенсира доброто управление, хигиената или биосигурността.
Вътрешните паразити при говедата (стомашно-чревни, белодробни, черен дробен) могат сериозно да засегнат производителността и добива на животните, ако не се третират правилно. Затова е важно да се следят за клинични признаци, да се вземат изпражнения за изследване на яйца на паразити и да се получава обратна информация от кланици (например за паразити в черния дроб и стомаха).
Фермерите могат да се съветват и директно с Катедра “Ветеринарна микробиология, инфекциозни и паразитни болести“ към Тракийски Университет. сл. тел. (042) 699 693 и имейл plamen_marutsov@yahoo.com.
В заключение, нужно е да бъдат извървени още стъпки в посока подобряването на генетиката, съчетани с по-добро управление на пасищата, храненето и здравния статут на стадото.
